ДУМА̀Н м. Диал. 1. Дим, пушек (Н. Геров, РБЯ).
2. Прах. На онзи дял, хе, къде Садовското, запръхтяха читашките коне, вдигнаха думан. Ст. Станчев, НР, 132. След привършването на напрегнатата и еднообразна целодневна работа, Станка грабваше месалчето и хукваше навън [от тютюневия склад]. Тя бързаше не толкова да се измъкне от тоя думан и да глътне чист въздух, колкото да стигне по-бързо у дома си. Г. Караславов, ОХ II, 607.
3. Мъгла. Каква мъгла, какъв гъстък думан беше паднал онази есен във Ветрен! Ив. Вазов, Съч. VI, 124.
— Тур. duman.