ДУМБА̀ЗКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Простонар. Неодобр. Който се отнася до думбазин. Дамян. Нали го знаеш. Наистина излезе думбазко мекере. Когито веке се разгоря пукотевицата, той се промъкнал и освободил арестуваните от дранголника. П. Здравков, НД, 239. През лятото машината би всички нейни посестрими, произведени в Европа. И в думбазки двор не влизаше. Вършееше само на бедните. РД, 1961, бр. 89, 2.