ДУ̀ПЕН, -а, -о, мн. -и и -пна, -пно, мн. -пни, прил. Диал. Пробит, продупчен. Завел ге [жена си] у гората и ге турне у едно дупно дръво, заделя дръвото и ѝ замаже очите с восък и си бегал. СбНУ ХLI, 459.
