ДУ̀ПЯ СЕ, -иш се, мин. св. -их се, несв., непрех. Разг. Стоя приведен с издаден задник.
ДУ̀ПЯ, -иш, мин. св. -их, несв., прех. Диал. 1. Дупча. Откоа беше ги изтепал Марко турците, па малко време видел една пушка и я опитал в левата рака, като дупи куршумот. СбНУ ХV, 114. Ти с остен го дупиш, той ти вели: търн ми вадиш. Погов., СбНУ IV, 247.
2. Надумвам, подсторвам, насъсквам някого (Н. Геров, РБЯ). дупя се страд.