ДЪ̀БЯ, -иш, мин. св. -их, несв., прех. Спец. Щавя, обработвам кожи с дъбилни вещества, за да станат устойчиви на влага, по-висока температура, микроорганизми и др. и да бъдат годни за изработване на различни изделия. Гмитровчени имаха много добри табанджийници и дъбеха кожите с вар и дъбови кори. Й. Радичков, ЧП, 55. дъбя се страд. Суровата кожа, предназначена за ремъци, се аргасва или дъби с растителни или минерални дъбители (хром). Ст. Михайловски и др., ГМ, 101.