ДЪГОЦВЀТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Който е с цветовете на дъгата (в З знач.). Той пристигна малко след като великолепният град бе пламнал в дъгоцветните пламъци на безбройните светлинни реклами. Л. Дилов, МСПА, 75. На всички афиши имаше нарисувано и по едно дъгоцветно знаме. И макар че в селото отдавна се знаеха най-дребните подробности за представлението, любопитните пак се тълпяха пред афишите. Г. Караславов, СИ, 49. Отколе замък дивен, издигнат над мъгли, / тъмнееше се мрачен над мрачните скали, / а около градина, засенена от грани, / където дъгоцветни се мятаха фонтани. П. П. Славейков, Събр. съч. V, 37.