ДЪ̀ЖДЕВ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Който е от дъжд, образува се от дъжд; дъждовен. Там в малките планински езера са събрала дъждевата вода и свети като огледало. Л. Каравелов, Съч. II, 152.
