ДЪЖДОВЍТ, -а, -о, мн. -и, прил. Дъждовен (в 1 знач.); дъжделив. Той знаеше още от пролетта, че ечемикът беше рядък и хилав,.., но се надяваше, че ако годината се случи хубава и дъждовита, посевът ще се посгъсти. Ст. Марков, ДБ, 214. Но мина зима снеговита, / отиде пролет дъждовита / и знойно лято позлати / довчера злачни широти. П. К. Яворов, Съч. I, 44.