ДЪЖДЯ̀В, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. и диал. Дъждовен. Памучни платове ся изпират без да им излезе боята, ако ся земе дъждява вода, у която да ся намесят пченични трици .., па ся тури водата на огъня до пят минути и ся бъркат триците. Лет., 1871, 236.


Източник: Речник на българския език (онлайн)