ДЪЛБА̀ЛО, мн. дълба̀ла̀, мн. Диал. Длето. Вандо Мачока дълбаеше с дълбало парче от сурова липовина — правеше лъжица. Т. Харманджиев, КВ, 589.


Източник: Речник на българския език (онлайн)