ДЪЛБОКОМУ̀ДРЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Ирон. Дълбокомъдрен, дълбокомислен. — Ягодата се готви да блесне, ще задава дълбокомудрени въпроси — каза протоколистът.. — Това диване нищо не разбира. То си сложи тия цъкла само за фасон. — Ама издаде книжка! Ем. Станев, ИК I и II, 61.