ДЪЛГОВЍТ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. и диал. Продълговат, дълговат. Старците останаха в село наедно с Лулча, размериха мястото, закопаха темела, захлопаха дюлгери и за малко време издигна са едно дълговито здание с една особна къщичка за Лулча и друга стая за събирание на старците. Ил. Блъсков, ЗК, 35-36.


Източник: Речник на българския език (онлайн)