ДЪЛГОВРА̀Т, -а, -о, мн. -и, прил. Който има дълъг врат; дългошиест. Противоп. късоврат. Свадата привлича още съборяни: дълговрати паликарета протягат любопитно шии, две-три фустанелки се прилепят до рупалинските чишири на устовци, но това сякаш не стряска стария гайдар. Н. Хайтов, ШГ, 154. Сивият дългокрак и дълговрат рибар — чаплята дебнеше край брега в сянката, дано се приближи до него някоя рибка. Ц. Гинчев, ГК, 248. Върху купчина чували в каруцата седеше жилест, дълговрат каруцар, стъкмен с бели беневреци и шарени чорапи. ВН, 1960, бр. 2639, 4.