ДЪЛГОГРЍВ, -а, -о, мн. -и, прил. Дългогривест. Всички от свитата — .. — гледаха към най-далечната северна част на полето. Оттам през стрънищата се задаваше някаква конница.. Още отдалече се чу тропот на хиляди копита, а после... после хиляди дългогриви и дългоопашати коне, развети гуни. Й. Вълчев, СКН, 181.