ДЪЛГОКЛЮ̀Н, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. Дългоклюнест. Противоп. късоклюн. Пак при нас е щъркът шарен, / дългоклюн и тънкокрак. Ст. Чилингиров, СБД, 20.
