ДЪЛГОКЛЮ̀НЕСТ, -а, -о, мн. -и, прил. За птица — който има дълъг клюн; дългоклюн. Противоп. късоклюнест. Грашев погледна нататък,.., с надежда да види дългокракия и дългоклюнест рибар, който крачеше важен и замислен в онова утро и излетя, подплашен от хвърления камък. Д. Фучеджиев, Р, 338.