ДЪЛГОЛЀТНИК, мн. -ци, м. Книж. Човек, който е над 90 години, който живее повече от 90 години. Между 60 и 74 години хората се определят като възрастни, между 75 и 89 години — като стари, между 90 и 100 години — като дълголетници, а над 100 години — като столетници. Г. Бекярова и др., ПФ, 596. Характерно е, че почти всички дълголетници са водили активен физически и умствен живот. Например Пикасо е работил в студията си до 91-годишна възраст. Д. Костадинов, БК, 50.