ДЪЛГОЛЍК, -а, -о, мн. -и, прил. Който има продълговато лице. Миловидни моми доста, но красива ни една; те са тънки, нежни, дълголики. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 3, 51. Гостът беше придружен от своя частен секретар, дълголик, анемичен младеж с тънки ръце. Д. Добревски, БКН, 45. В купето влязоха две млади жени. Едната имаше кръгло като ябълка лице. Другата беше дълголика. РД, 1950, бр. 152, 2.