ДЪЛГОРО̀Г, -а, -о, мн. -и, прил. За животно — който има дълги рога. Противоп. късорог. Ръждивозелено море са полетата. Сред тях — самотни кладенци с повдигателни дървета,.. Стада овце и говеда. Прочутите дългороги унгарски говеда. Кр. Белев, 3, 84. Сетне изписа [върху щита на Ахил] той [Хефест] стадо от дългороги волове. Ас. Разцветников, ИЗбр. пр III (превод), 42.


Източник: Речник на българския език (онлайн)