ДЪЛГОРУ̀НЕН, -нна, -нно, мн. -нни и -на, -но, мн. -ни, прил. Който има дълго руно; дългорунест, дългорун. Подът беше постлан с дългоруно светлоръждиво халище, тъкано някога от майка му. Ив. Давидков, КХ, 109-110. И стада дългорунни / в полята далечни видял / и тогава по струните / протяжно звучал пасторал... Н. Стефанова, РП, 112.