ДЪЛГОУ̀М, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Който има голям, дълбок ум. Противоп. късоум. Дане, бане, бан войводо, / имаш сина Миаила, / Миаила златокосо, / златокосо дългоумо / да го дадеш цар да бъде. Нар. пес., СбНУ ХLIII, 511.
