ДЪ̀НВАМ, -аш, несв.; дъ̀нна, -еш, мин. св. дъ̀нна̀х, прич. мин. страд. дъ̀ннат, св., прех. Диал. Дъня изведнъж. За да събуди заспалия си върху сламата спътник, селянинът го дънна по гърба.
