ДЪРВА̀РЯ, -иш, мин. св. -их, несв., прех. Диал. Бия с дърво някого. Той разбрал каква била работата, познал оти била пияна; зел една суроица, та я дърварил добро, йе дал по плешчи и по гъзишча.. — и пак я остаил да спиет. СбНУКШ ч. II, 74.
