ДЪРВЕНИЧА̀Р, -ят, -я, мн. -и, м. Остар. Човек, който пръска със специален разтвор помещенията, в които се въдят дървеници, за да ги унищожи. Ще идват от всестранни услуги дървеничари с помпи. Да чистят. Н. Русев, П, 129.


Източник: Речник на българския език (онлайн)