ДЪРВООБРАБО̀ТВАНЕ, мн. няма, ср. 1. Механическо обработване на дървесина (в 1 знач.); дървообработка, дървопреработване. Днес тетевенци продължават традицията на своите деди в областта на дървообработването. Й. Радичков и др., ГСП, 85. Техникум по дървообработване и вътрешна архитектура.
2. Разш. Дял от промишлеността, свързан с механичното и химико-механичното обрабоване на дървото и включващ дъскорезно (дъски, греди), амбалажно (щайги, каси, сандъци), шперплатно, фурнирно, паркетно, кибритно и др. под. производства.