ДЪРЗОВЍТ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Дързък. Тогаз се уплашиха да не сме се наканили да направим някоя по-дързовита постъпка — като да се опитаме да побегнем или таквоз нещо. Св. Миларов, СЦТ, 116. Да бъдем твърди и дързовити в предприятието си. Искането ни [за самостоятелна черква] е свято и праведно. ДЛ, СбПер. п. I, 54.