ДЪ̀РЛЕНЕ, мн. -ия, ср. Разг. Неодобр. Отгл. същ. от дърля се. Какво ще спечелиш от тая пуста агрономия?.. Едно дърлене със селската простотия, едно каране със сиромашията, друго нищо няма да ти остане. Г. Караславов, Избр. съч. II, 160.
