ДЪ̀РТИЧЪК, -чка, -чко, мн. -чки, прил. Разг. Пренебр. Умал. от дърт. Чичо Мито разчекна устата на коня и отсече: — Малко е дъртичък, ама нищо, ще ти върши работа. Г. Белев, ПЕМ, 90.
