ДЪРЧЀВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Диал. През който има дърча. Даде Господ дърчевна година, / даде Господ тая ситна роса, / по росата пуста поледица; / на юнаци пушки помръзнаха. Нар. пес., СбНУ I, 326.
