ДЪХА̀Т, -а, -о, мн. -и, прил. Индив. Дъхав (в 1 знач.); дъхкав. — Мила крушке и сестричке, / твойте плодове дъхати / пълнят цялата градина / с най-приятни аромати! Чичо Стоян, ЧК, 126.
