ДЪ̀ХКАВ, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. Дъхав (в 1 знач.); дъхат. Из откритата мека средина на хляба излизаше дъхкава пара. Т. Харманджиев, КЕД, 63. Славата на Яне Сандански „царот на Пирин“ се смесва с дъхкавия аромат на планинските ливади. Децата на Банско израстват под сянката на Пирин. Е. Каранфилов, Б III, 17.