ДЪХТЍ. С предл. н а. Безл. от дъхтя в 4 знач. Сякаш денят на Кирил и Методий е избран нарочно през най-хубавото време на годината. Дъхти на полски билки и здравец, на гороцвет и червени божури. Кр. Григоров, ОУ, 28. И тук стените бяха изписани с образи на воеводи и светци, дъхтеше на изгорели свещи и стърчаха два високи бронзови свещника, окапани с восък. Ем. Станев, А, 29.