ДЪЩЕРЍНЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Дъщин, дъщеринов. Стара робиня, като е дошла, / като е дошла и ги [сина си и дъщеря си] познала. / Окъпала им мъжката рожба, / .., / залюляла го, песен му запя: / „Нани ми, нани, синово дете, / синово дете и дъщеринено“. Нар. пес, СбГЯ, 33.