ДЮЛГЕРЛЪ̀К, мн. няма, м. Остар., сега простонар. Дюлгерство. — Върбан за втори път се връщаше от Влашко с баща си. Старият го водеше по дюлгерлък. Д. Марчевски, ДВ, 27. — Посред зима — къщи строим!.. Кога у Ведрово жени са се занимавали с дюлгерлък? А. Гуляшки, МТС, 304. — Малкият си зима от дюлгерлъка пари и си ги сбира настрана. Т. Влайков, Съч. II, 84.
— От тур. dülgerliκ. — Друга (диал.) форма: д ю л г е рл ѝ к.