ДЮМЕНДЖЍЯ, -ията, мн. -ии, м. Остар. и диал. Кормчия; дименджия. Като гледа компаса, дюменджията обръща дюмена, до когато означената на кръга посока, която ще ся следува, съвпадне с черта d, или все едно с оста на кораба. И. Гюзелев, РФ, 341-342.

— От тур. dümenci.


Източник: Речник на българския език (онлайн)