ДЮШЀК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Дебела долна постелка за легло, напълнена с вълна, памук, дреб, пух и под., използвана за спане, обикн. върху пружина. Отидох при леглото, да го поразгледам. Креватът не беше лош, орехов, с висок матрак, а върху него плътен, тридесет сантиметра дебел дюшек. Г. Белев, КВА, 71. Замъкна се бедното учителско семейство от град в град, къде по-удобно, къде по-неудобно. Евтините дюшеци, натъпкани с дреб, станаха на буци от постоянното пренасяне. М. Грубешлиева, ПП, 145. Из стаите и по дворовете се търкаляха разбити чекмеджета, изтърбушени дюшеци. П. Вежинов, ЗЧР, 232. — „Младо, та па младо, легнем му на ръка, / легнем му на ръка, като на мек дюшек, / бръкнем у пазова като у бел памук.“ Нар. пес., СбВСтТ, 840.
◊ Надуваем (надувен) дюшек. Правоъгълен чувал от здраво, обикн. гумирано платно, с много тесен отвор, през който се вкарва въздух с помпа, за да се надуе и да може да служи за спане на земята. Върху цимента бяха опънати три палатки в различна форма и цвят. Не можеше да се разминеш от сгъваеми масички, шезлонги, оградителни въженца, спални чували и надуваеми дюшеци. В. Пламенов, ГШ, 58. Волгата спря и те слязоха. Бохоров извади от багажника въдиците, кошницата с продукти, три бутилки вино и надувен дюшек за Малагения. Й. Попов, СЛ, 72.
~ Израснал на дюшек. Диал. Отгледан от родителите си с прекалени грижи; разглезен. — Израснали сте на дюшек Вие, така казват в нашия край. Татко професор, уважаван човек,.., домашен уют... Ем. Манов, БГ, 150.
— Тур. döşeκ.