ДЮШЀЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от дюшек. Дали четиригодишната Рита, която всяка сутрин със сълзи на очи даваше обещания да не измокря дюшечето си,.., щеше да стане един ден някаква прочута пианистка — това не се знаеше. Д. Калфов, Избр. разк., 114. Тя [килията] беше гола и скръбна на вид — само с една постелка на сламено дюшече и стомна вода. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 27.