ДЯ̀ВОЛОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Който е на дявол; дяволски. Теодорит си изкриви устата. — Неделята е божий ден, а ти пък опитай и дяволовия. В събота стори същото и ще видиш полза. Ст. Загорчинов, ДП, 453. Тук, отсреща на южната храмова стена, е стенописната композиция за „дяволовите слуги“, наивна и чудесна в същото време, с тия волове и коне, които гледат възмутено и строго, с дявола, който танцува във въздуха. К. Константинов, П, 18.