ДЯВОЛЪ̀К, мн. -ци, след числ. -ка, м. Разг. 1. Хитро направено, измайсторено нещо; дяволия, хитрост. Ятаци бяха бабини Сусини .. Чичо Петрун,.., бе избутал една дупка откъм задната стена на кухнята, бе сложил и врата, но там винаги стоеше една висока каца,.. Когато влизаше външен човек в одимената кухня, трудно би забелязал дяволлъка на чичо Петрун. Кр. Григоров, И, 52. Стига с тия дяволлъци.
2. Дяволитост.
— Друга (диал.) форма: г я в о л л ъ̀ к.