ДЯ̀ДКОВ, -а, -о, мн. -и. Прил. от дядко. В дъното на коридора беше вратата за столовата — една доста голяма стая — и от нея се влизаше в малката дядкова стая. Т. Влайков, СбЦГМГ, 321-322.


Източник: Речник на българския език (онлайн)