ДЯ̀КАМ, -аш, несв. Диал. 1. Непрех. Издавам вик дя-дя на кон, вол и под., за да го подкарам.
2. Прех. Разш. Мъмря, хокам някого.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951.
