ДЯ̀КВАМ, -аш, несв.; дя̀кна, -еш, мин. св. дя̀кнах, св., непрех. и прех. Диал. Дякам веднъж или няколко пъти. Сложи за миг буза до умно гледащото око на животното,.., пое дъх и като му дякна и закътка, го зашиба с каишите от юздата по корема и капулата. З. Сребров, Избр. разк., 30.