ДЯ̀КОННИК, мн. -ци, м. Църк. Специално определено място, отдясно на престола за кадилницата и др. под. неща, необходими за богослужението. Олтарът трябва да има престол..; дяконник или място, гдето стои кадилницата и огънят. З. Петров и др., ЧБ (превод), 12.