ДЯ̀КОНОВ, -а, -о, мн. -и. Църк. Който е на дякон. Той мина тихо и втората манастирска врата,.., мина край двете тополи и чукна на врачката на дяконовата килийка. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 52.
