ЕБА̀ВАМ, -аш, мин. св. -а̀х, прич. мин. св. деят. еба̀вал, несв., прех. Грубо. Разг. 1. Подигравам или разигравам някого, като обикн. се опитвам да го заблудя, да го излъжа; будалкам.
2. С отриц. и следв. съюз да. Не обръщам внимание на нещо, не върша някакво действие. Той не ебава да ходи пеша. Дай му и на 5 метра само с колата да ходи.
ЕБА̀ВАМ СЕ несв., непрех. Подигравам се на някого или го разигравам, като обикн. се опитвам да го заблудя, да го излъжа; будалкам се.