ЀБЕНОВ, -а, -о, мн. -и. Остар. Прил. от ебен; абаносов. Тук има също и занаятчии, които продават талисмани и фигурки, изработени от черно ебеново дърво, слонова кост или цветна кожа. Л. Мелнишки, С, 48.
