ЕВГЕНЍЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни. Прил. от евгеника. В тази [въображаема] държава е премахнат и бракът, тъй като прирастът на нейното население се диктува изключително от евгенични съображения. М. Бичев, АНВ, 70-71.


Източник: Речник на българския език (онлайн)