ЕВЗО̀НСКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от евзон. След като стихна шумът на гръцкия национален празник 25 март, Петко захвърли евзонската униформа, облече сукнени дрехи, ушити алафранга, и напусна Амбело̀кипи. Ст. Сивриев, ПВ, 58. Патриаршията била успяла да постави българското училищно дело под своя евзонски цървул: никой българин да не може да учителствува в Македония, ако няма разрешение от фанариотски владика. Хр. Бръзицов, НЦ, 224.