ЕВОЛЮЦИОНЍЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. 1. Филос. Учение, според което всичко съществуващо се намира в процес на непрекъснато необратимо развитие, изменение.
2. Полит. Обществено-политическо течение у нас преди Освобождението, което е за постепенни промени чрез умерени реформи, против революционната борба. Те [някои от представителите на едрата буржоазия преди Освобождението] също са за еволюционизма и се надяват, „че с помощта на Русия България ще може да получи политическа автономия“. Ив. Унджиев, ВЛ, 18. И Гоце Делчев, и Даме Груев не отричали съвсем значението на Екзархията; те дори приемали, че без нея верующето население ще остане може би извън борбата, но не били съгласни с бавния ход на освободителното движение, с „еволюционизма“ на екзарха. Хр. Бръзицов, НЦ, 241.
◊ Вулгарен еволюционизъм. Филос. Теория, която разглежда развитието като просто увеличаване или намаляване на изходните свойства на дадено явление и отрича скокообразността на развитието.