ЕВРЀЙЧЕ, мн. -та, ср. 1. Дете от еврейска народност. Някъде по къра играят еврейчета деца, цели в черно облечени. Ив. Вазов, ИСМ, 4. Освен това, те [протестантите] проваждаха много българчета, еврейчета, гърчета и германчета на остров Малта, за да са учат и подир да са проваждат да проповядват в България. Р. Каролев, УБЧИ, 140.
2. Млад евреин или млада еврейка. В павилиона на г. Айвазияна имаше и трети тър- говец, едно еврейче от Русе, което бе донесло за продан пощенски марки. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 4, 45.
3. Диал. Малко, некръстено още дете. Еврейче ми даде, християнче ти давам — така казва понейде кръстникът на майка, като ѝ подава кръстеното вече дете. Н. Геров, РБЯ II, 2.